The name of the Helvetians is first mentioned in a graffito on a vessel from Mantua (ca. 300 BC). The inscription in Etruscan letters reads eluveitie, which has been interpreted as the Etruscan form of the Celtic (h)elvetios (“the Helvetian”), presumably referring to a man of Helvetian descent living in Mantua.

In his Natural History (ca. 77 AD), Pliny provides a foundation myth for the Celtic settlement of Cisalpine Gaul in which a Helvetian named Helico plays the role of culture hero. Helico had worked in Rome as a craftsman and then returned to his home north of the Alps with a dried fig, a grape, and some oil and wine, the desirability of which caused his countrymen to invade northern Italy.

The Greek historian Poseidonios (ca. 135–50 BC), whose work is preserved only in fragments by other writers, offers the earliest historical record of the Helvetii. Poseidonios described the Helvetians of the late 2nd century BC as “rich in gold but peaceful”, without giving clear indication to the location of their territory. His reference to gold washing in rivers has been taken as evidence for an early presence of the Helvetii in the Swiss plateau, with the Emme as being one of the gold-yielding rivers mentioned by Poseidonios. This interpretation is now generally discarded, as Poseidonios’ narrative makes it more likely that the country some of the Helvetians left in order to join in the raids of the Teutones, Cimbri, and Ambrones was in fact southern Germany and not Switzerland.

That the Helvetians originally lived in southern Germany is confirmed by the Alexandrian geographer Claudius Ptolemaios (ca. 90–168 AD), who tells us of an Ελουητίον έρημος (i.e. “Helvetic deserted lands”) north of the Rhine. Tacitus knows that the Helvetians once settled in the swath between Rhine, Main, and the Hercynian forest. The abandonment of this northern territory is now usually placed in the late 2nd c. BC, around the time of the first Germanic incursions into the Roman world, when the Tigurini and Toygenoi/Toutonoi are mentioned as participants in the great raids.

Първото споменаване на хелветите е открито на graffito (надпис, издраскан, изписан на някаква повърхност - б.пр.) на плавателен съд от Мантуа, датиращ от около 300 г. пр.н.е. Използващ етруски букви, надписът се чете eluveitie, което е преведено като етруската форма на келтското (h)elvetios – „хелветът”, вероятно отнасящо се до човек с хелветски произход, живеещ в Мантуа.

В своята „Естествена история”, датираща от 77 г. сл.н.е., Плиний Стари представя основополагащ мит за заселването на келтите на територията на Цизалпийска Галия, който разказва за хелветски културен герой на име Хелико. Хелико работил в Рим като занаятчия, след което се завърнал у дома си в Алпите, като донесъл сушена смокиня, грозде, малко зехтин и вино. Сънародниците му също пожелали тези неща и това ги накарало да нападнат днешна Северна Италия.

Най-ранната историческа хроника, касаеща хелветите, принадлежи на гръцкия историк Посидоний (135-51 г. пр.н.е.), като негови фрагменти от трудове днес са запазени само косвено, посредством други текстове. Посидоний описал тези племена от късния 2-ри век пр.н.е. като „богати на злато, но мирни”, без да посочва конкретните територии, които населявали. Споменаването му за златото, което се извличало в реките, е използвано като доказателство за ранно хелветско населяване на Швейцарското плато и за р.Ем като една от златоносните реки. Днес това тълкуване основно се отхвърля, тъй като според същия разказ земите, които някои хелвети напуснали, за да се включат в нашествията на тевтоните, кимврите и амброните е по-вероятно са били в днешна Южна Германия, отколкото в Швейцария.

Александрийският географ Клавдий Птолемей (90-168 г.), потвъждава, че хелветите първоначално населявали Южна Германия, като описва земите северно от Рейн като „напуснати от хелветите” (Ελουητίον έρημοςi). Тацит твърди, че хелветите някога се заселили в откоса между реките Рейн и Майн и Херцинийската гора. Днес се счита, че напускането на първоначалните северни територии станало в късния 2-ри век пр.н.е. по време на първите германски нахлувания в римския свят, а тигурините и тойгенойците/тутонците са смятани за участници във великите нашествия.

Can data in a personal digital assistant be stolen during a call? A call is not enough. The risk is if a agent is installed. Then it can take over the functionality of the PDA and do what the hacker have proggrammet it to do - including sending data to the hacher. A agent is a little program like virus, which can be downloaded together with a game or other programs f.x in Java ME.

What is a hard disc? A hard disk is a device that is used to store large amounts of data in a computer system. Hard disks differ from other memory because they are non-volatile, they retain the data even when they do not have power.

Възможно ли е да бъде открадната информация от PDA по време на разговор?w Един разговор не е достатъчен. Има риск, когато е инсталиран агент. В този случай той може да „превземе” функционалността на PDA и да върши каквото е бил програмиран – включително и да изпраща информация до хакера. Агентът е малка програмка, подобна на вирус, която може да се изтегли заедно с игра или други програми f.x в Java ME.

Какво е твърд диск? Твърдият диск е устройство, което служи за съхранение на голям обем от данни в една компютърна система. Той се различава от другите видове памети по това, че е постоянен, т.е. данните се запазват дори и след като е прекъснато захранването.