От самото си създаване видеоигрите са били ограничени от две основни неща: потенциала, предлаган от хардуера във въпросните времена, и способностите на разработчиците да преодоляват неговите ограничения и да го оползотворят максимално. Това позволи появата на изненадващи заглавия в моменти, в които изглеждаха технически невъзможни, а също така позволи една устойчива еволюция, довела ни до етапа, в който фотореализмът вече изглежда „на една ръка разстояние“.
В тази насока игралните конзоли също са изиграли ключова роля. Знам, че мнозина от нас предпочитат да играят на компютър, но в действителност конзолите са големият двигател на индустрията – до такава степен, че вече имат монопол над циклите на разработка. Отминаха времената, в които се създаваха игри само за компютър, за да се възползват реално от хардуера на тази платформа. Днес всичко се върти около водещите конзоли от всяко поколение и това има много явни последици.
Конзолите са предизвикали множество положителни последици върху света на видеоигрите, но също така и някои негативни. Жизнените цикли за разработка са се удължили значително. Това, в съчетание с публикуването на ексклузивни заглавия за конзоли, в крайна сметка възпрепятства използването на хардуера на най-новото поколение компютри и така забавя развитието на видеоигрите като цяло.