От самото си създаване видеоигрите са били ограничени от две основни неща: потенциала, предлаган от хардуера във въпросните времена, и способностите на разработчиците да преодоляват неговите ограничения и да го оползотворят максимално. Това позволи появата на изненадващи заглавия в моменти, в които изглеждаха технически невъзможни, а също така позволи една устойчива еволюция, довела ни до етапа, в който фотореализмът вече изглежда „на една ръка разстояние“.

В тази насока игралните конзоли също са изиграли ключова роля. Знам, че мнозина от нас предпочитат да играят на компютър, но в действителност конзолите са големият двигател на индустрията – до такава степен, че вече имат монопол над циклите на разработка. Отминаха времената, в които се създаваха игри само за компютър, за да се възползват реално от хардуера на тази платформа. Днес всичко се върти около водещите конзоли от всяко поколение и това има много явни последици.

Конзолите са предизвикали множество положителни последици върху света на видеоигрите, но също така и някои негативни. Жизнените цикли за разработка са се удължили значително. Това, в съчетание с публикуването на ексклузивни заглавия за конзоли, в крайна сметка възпрепятства използването на хардуера на най-новото поколение компютри и така забавя развитието на видеоигрите като цяло.

В началото видеоигрите са били ограничени до две големи теми: потенциала, който хардуерът на всяка епоха предлага, и способностите на разработчиците да избегнат трудностите му и да го използват на максимум. Това позволи появата на удивителни игри в момент, когато на техническо ниво те сякаш бяха невъзможни, и също улесни едно устойчиво развитие, което ни доведе до момент, в който фотореализмът започна да става все по-достъпен.

В тази връзка също ключова роля са изиграли конзолите за видеоигри. Знам, че много от нас повече харесваме да играем на компютър, но конзолите са били важен мотор на индустрията, толкова, че днес тежестта им е така голяма, че в крайна сметка монополизираха циклите на развитие. Назад останаха годините, в които се създаваха игри само за PC, които истински използваха хардуера на платформата; днес фокусът е върху най-добрите конзоли от всяко поколение, и това има ясни последствия.

Конзолите са имали много положителен ефект за света на видеоигрите, но също са имали и негативен. Циклите живот значително се удължиха и заедно с тяхното ексклузивно развитие се подсили добрата употреба на най-новия хардуер в РС и се осъществи еволюирането на видеоигрите в широк смисъл.

Още с появата си видеоигрите са били зависими от два главни ключови фактора: потенциала на хардуера в съответната епоха и способността на създателите им да заобикалят ограниченията му и да се възползват максимално от възможностите му. Това позволи появата на изумителни игри във времена, когато това изглеждаше технически невъзможно, като същевременно улесни устойчивото развитие, което ни позволи да стигнем до момента, в който фотореализмът е "на една ръка разстояние".
Ключова роля в това отношение имат и конзолите за видеоигри. Знам, че много от нас обичат да играят на персоналния си компютър, но основната движеща сила на индустрията бяха конзолите, до степен днес техният дял да е толкова голям, че в крайна сметка са монополизирали циклите на разработка. Отмина времето, когато се създаваха игри, предназначени само за персонални компютри, които наистина се възползваха от предимствата на хардуера на платформата, днес в центъра на вниманието са флагманските конзоли от всяко поколение и това има много ясни последици.

Конзолите оказаха много положително въздействие върху света на игрите, но също така имаха и отрицателни последици. Продължителността на експлоатационния им цикъл значително се удължи - нещо, което, заедно с разработките, насочени изключително към тях, в крайна сметка доведе до затруднения при използването на хардуера от последно поколение на персоналните компютри и забави развитието на видеоигрите в най-широк смисъл.