В началото видеоигрите са били ограничени до две големи теми: потенциала, който хардуерът на всяка епоха предлага, и способностите на разработчиците да избегнат трудностите му и да го използват на максимум. Това позволи появата на удивителни игри в момент, когато на техническо ниво те сякаш бяха невъзможни, и също улесни едно устойчиво развитие, което ни доведе до момент, в който фотореализмът започна да става все по-достъпен.
В тази връзка също ключова роля са изиграли конзолите за видеоигри. Знам, че много от нас повече харесваме да играем на компютър, но конзолите са били важен мотор на индустрията, толкова, че днес тежестта им е така голяма, че в крайна сметка монополизираха циклите на развитие. Назад останаха годините, в които се създаваха игри само за PC, които истински използваха хардуера на платформата; днес фокусът е върху най-добрите конзоли от всяко поколение, и това има ясни последствия.
Конзолите са имали много положителен ефект за света на видеоигрите, но също са имали и негативен. Циклите живот значително се удължиха и заедно с тяхното ексклузивно развитие се подсили добрата употреба на най-новия хардуер в РС и се осъществи еволюирането на видеоигрите в широк смисъл.